Човек става толкова голям, колкото големи са мечтите му ...

Кирил Маринов, 

Ръководител отдел Ключови клиенти за Централна и Източна Европа в Henkel Beauty Care, Виена, 

април 2013 г.  

Започнах обучението си в специалност „Международни икономически отношения” в Стопанска академия „Д. А. Ценов” през бурната 1996 година. Времената бяха тежки за българската икономика, а през 1997 последва и една от най-големите кризи в най-новата ни история, когато хиперинфлацията от 300% обезценяваше доходите и спестяванията на хората с дни, средната заплата в страната падна до 5 долара на месец, за 6 месеца фалираха 15 банки, с които потънаха много от спестяванията на българите ...

Именно тогава, след като бях приет в трите университета, в които кандидатствах – в София, Търново и Свищов, аз избрах Свищов – заради реномето на специалността Международни икономически отношения, на университета с традиции в икономическото образование, заради това, че много съученици от езиковата гимназия също го избраха, а донякъде и заради по-ниските разходи, които също не бяха за подценяване в онези години.

Първите дни в Стопанската академия бяха пълни с ентусиазъм - защото учех нови и интересни неща, бях с нови и интересни колеги и приятели, и времето течеше забързано между аулите в университета, купоните в студентски град, баровете и дискотеките в центъра. Е, имаше си и доста за учене, но бях доволен от факта, че ще мога да посветя 4-5 години от живота си на учене на нови неща, инвестирайки в бъдещето си.

Все още си спомням не само преподавателите, но и някои техни изказвания по време на лекциите - както по сериозни икономически теми, така и някои шеги.

Умишлено не ги споменавам поименно, защото всеки един от тях допринесе за оформянето на начина ми на мислене, а след семейството ми - това е най-ценното, което имам. И точно това е, което висшето образование може да ти даде - 4-5 години време, знания и среда за оформяне на начина ти на мислене. А в специалността Международни икономически отношения и средата, и знанията бяха на елитно ниво. Помислете си - дали наистина бихте си спомняли някоя конкретна лекция 15 или 20 години по-късно - едва ли. Но това, което ще си спомните, е логическата връзка останала дълбоко в спомените ви и извикана от подсъзнанието ви в правилния момент - точно, когато имате нужда от нея. Точно тази логическа връзка - оформила се по време на лекция, на упражнение, при подготовката на изпит, при обсъждането с колегите в кафето... без дори да разберете.

В днешната информационна ера и бурна бизнес среда това, което е било валидно вчера, често вече не е валидно днес. Средата, а понякога и правилата на бизнеса, се променят с дни и единственият начин да си на гребена на вълната е да се учиш постоянно – и да, не всичко приключва с дипломирането от университета – може би тогава само започва. А е важно как ще започнеш. Дали старта ти ще е „летящ”, а образованието в Стопанската академия по „Международни икономически отношения” би могло да бъде такъв. Като знания и начин на мислене, а това е най-важното. А в работата е нормално и според мен дори полезно човек да започне от стартовото ниво в една компания – първата ми работа беше като асистент маркетинг и продажби с брутна заплата от 200 лв. (това беше през 2000 г., по време на валутния борд, така че сегашна им равностойност е много близка).

Моят избор през студентските години беше да използвам максимално времето прекарано в Стопанската академия и всички възможности, които тя предлага – след втори курс записах и паралелно завърших втора специалност – „Стопански и финансов контрол”, паралелно посещавах курс по немски, а след бакалавърското дипломиране завърших и магистратурата на МИО – „Международен бизнес и мениджмънт”.

Също така в далечната 1998 г. имах възможността с група от университета да посетя двуседмична съвместна международна обучителна програма с Украинския икономически университет в Донецк. Все още си спомням тези две чудесни седмици в Украйна с цялата българска група от нашия университет, водена от доцент Драгомир Илиев (тогава още млад асистент в катедра МИО).

Преди две години, когато получих предложение от компанията, в която работя, да поема нова позиция в централата във Виена, разбрах колко се цени всъщност магистърската степен в западните общества – сега навсякъде в документите пред името ми стои Магистър – Mag. – на фиша за заплата, в извлечението от социалното осигуряване, на фактурата ми за интернет. Мога да кажа, че изпитвам гордост от факта, че съм отделил време и средства да науча нещо повече и да посветя тези година и половина на постигането на още по-високо ниво във формалното си образование. Естествено както вече казах, това бе едно добро начало и аз продължавам да се уча ежедневно, както на формални семинари, така и инициирайки и въвличайки се в нови проекти и задачи в работата.

Сега докато пиша тези редове и си спомням с най-топли чувства за годините, прекарани в Стопанската академия, аз съм изпълнен с благодарност към всички преподаватели от Академията и специално от катедра „Международни икономически отношения”, които ми помогнаха да стана това, което съм.

Но най-важното, според мен, е ние завършилите Академията да оставим правилното послание за сегашните студенти – все още в първите курсове или вече завършващи. Затова бях изключително щастлив, когато преди няколко години успях да посетя сбирка на сегашните студенти МИО със завършили студенти. Тогава събралите се успели професионалисти от практиката успяхме да споделим малко от своя опит и житейска философия със сегашните студенти в една от същите аули, където те бяха започнали да се формират.

 

Моето послание е, че човек става толкова голям, колкото големи са мечтите му ... когато е готов да вложи нужните усилия, вяра и постоянство в постигането им.