Когато мечтите стават реалност
април 2013 г.
Всеки един от нас има свои собствени мечти, които преследва през целия си живот и прави всичко възможно, за да ги осъществи. И се радва изключително много, когато те станат реалност.
Искам да ви разкажа за една моя сбъдната мечта. Бях 6 или 7 клас, когато една вечер по новините говореше известна личност, която е завършила МИО. Вече не се сещам кой разказваше за себе си, но и до ден днешен помня пламъка, с който споделяше колко много го е обогатила тази специалност, как напълно е променила светогледа му и как има пред себе си възможността да бъде глобална личност.
Международни икономически отношения – през погледа на 14 годишно дете тази комбинация от думи звучеше толкова величествено и запленително. А и бях поела от заряда на магнетичната личност от телевизионния екран. От този ден нататък да бъда студентка специалност МИО се превърна в моя мечта и полагах всички усилия, за да я осъществя. Преди четири години тази моя мечта стана реалност.
Попаднах в един невероятен свят – светът на катедра „Международни икономически отношения” в СА „Д. А. Ценов” – гр. Свищов. През тези четири години научих много. Не само защо инвестициите „brownfield” са в пъти по-рисковани от косвения експорт към чуждестранните пазари, как е най-прецизно да изучаваме средата на международния маркетинг, каква е разликата между адвалорните и специфични мита, колко недопустимо е да се бъркат понятията търг и аукцион, какво точно означава абревиатурата TIR, как по възможно най-удачния начин да обясним на чуждестранен клиент, че поръчката му е объркана, но в същото време да му направим нова оферта. Приятно беше да разберем какво е да ни въвлекат в преговори, но с помощта на техниката „бране на череши” да получим най-доброто, в какво се изразява алокационната функция на международните цени, защо не е удачно да наречем „данъчен рай” щатът Делауер или какво означава персоналът ти да обяви стачка „дива котка”. Всичко това несъмнено е интересно и необходимо, но лично за мен най-полезни бяха допирът и контактът с преподавателите. Научих по нещо от всеки един по време на четири годишното ми обучение в катедра МИО, което прелетя неусетно.
И сега на финала имам шанса да се обърна към вас и ще се възползвам от него. Затова смело мога да заявя, че всички вие давате толкова много от себе си. Вие не сте само преподаватели, които ни учат как да тълкуваме написаното в големите книжки, но сте и наши приятели, които всеки ден ни дават важни житейски съвети и напътствия. Радвам се изключително много, че през последните четири години от досегашния ми живот бях частица от огромното ви семейство, където всеки е уникален, единствен и незаменим. Вече двадесет години из аудиториите на СА „Д. А. Ценов” жужат студенти, които с гордост могат да заявят: „Да, аз съм специалност МИО”, попиват от опита ви и стават все по-добри и по-добри. Вече двадесет години всеки един от тях оставя по частица от себе си във вашето съзнание, но съм убедена, че следата, която вие очертавате в умовете ни е много по-осезаема и вие го знаете. Вие променяте живота ни, начина ни на мислене, светогледа ни. Подтиквате ни да се изправяме дори и пред най-големите си страхове и да ги преодоляваме. Но най-хубавото е, че през целия този изпълнен с трудности път вие вървите до нас с гордо вдигната глава и ни насърчавате при всяка наша крачка. Не всеки може да се похвали с преподаватели като вас, които ни водят към съвършенството. Не всеки може да се радва, че са му показали какво означава да си гражданин не само на България, но и на ЕС и на света. Аз съм една от малцината късметлии.
След няколко години ми се иска да бъда на мястото на интервюирания по новините, за да мога с още по-голям план от неговия да заявя; „Аз завърших специалност „Международни икономически отношения” в СА „Д. А. Ценов” град Свищов и съм убедена, че това е най-добрият избор, който можех да направя. Ще съжалявате, ако пропуснете възможността да се докоснете и да черпите опит и професионализъм от най-добрите – преподавателите от катедра МИО. Вече двадесет години вие доказвате, че сте на върха, покорили сте го, но не спирате да го надграждате и надграждате. Вече двадесет години вие сте слънцето, което свети в душите на възпитаниците ви, вие сте попътният вятър, който ни помага да преследваме мечтите си, вие сте звездите, които ни подтикват да не спираме да се борим, за да достигаме нови и нови хоризонти, вие сте вечерницата, която е пътеводител и ориентир в живота ни. Вече двадесет години вие сте огънят, от когото да запалим пламъка си, в случай че угасне, вие сте земята, над която ще продължават да зреят плодовете на нашия труд, вие сте изворът, от който няма да спираме да черпим знания и умения.
Честита двадесет годишнина, катедра МИО! Нека след осемдесет години, когато чествате стотната си годишнина да продължавате да бъдете на върха и да сте модел за подражание на всички останали.